зряло

Речник на българския език

1. зря̀ло наречие (тип 188) редактиране

Значение

вж. зрял

Грешни изписвания (1)

  • зрялу

2. зряло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

зряло е производна форма на зрея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. зряло — мин. деят. св. прич. ср. р.

зряло е производна форма на зрея (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. зряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

зряло е производна форма на зра (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

5. зряло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

зряло е производна форма на зра (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. зряло — мин. деят. св. прич. ср. р.

зряло е производна форма на зра (мин. деят. св. прич. ср. р.).

7. зряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

зряло е производна форма на зра (мин. деят. несв. прич. ср. р.).