зрете

Речник на българския език

1. зрете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

зрете е производна форма на зра (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. зрете — повелително наклонение, мн. ч.

зрете е производна форма на зра (повелително наклонение, мн. ч.).