зрелият

Речник на българския език

1. зрелият — мин. деят. св. прич. м. р. пълен член

зрелият е производна форма на зрея (мин. деят. св. прич. м. р. пълен член).

2. зрелият — мин. деят. св. прич. м. р. пълен член

зрелият е производна форма на зра (мин. деят. св. прич. м. р. пълен член).