зрелите

Речник на българския език

1. зрелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

зрелите е производна форма на зрея (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

2. зрелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

зрелите е производна форма на зра (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).