зобвала

Речник на българския език

1. зобвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

зобвала е производна форма на зобвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. зобвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

зобвала е производна форма на зобвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. зобвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

зобвала е производна форма на зобвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. зобвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

зобвала е производна форма на зобвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).