злосторстваха

Речник на българския език

1. злосторстваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

злосторстваха е производна форма на злосторствам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. злосторстваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

злосторстваха е производна форма на злосторствам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).