злосторствал съм

Речник на българския език

1. злосторствал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

злосторствал съм е производна форма на злосторствам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. злосторствал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

злосторствал съм е производна форма на злосторствам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. злосторствал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

злосторствал съм е производна форма на злосторствам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).