злосторствало е

Речник на българския език

1. злосторствало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

злосторствало е е производна форма на злосторствам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. злосторствало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

злосторствало е е производна форма на злосторствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. злосторствало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

злосторствало е е производна форма на злосторствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).