злосторствали

Речник на българския език

1. злосторствали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

злосторствали е производна форма на злосторствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. злосторствали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

злосторствали е производна форма на злосторствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. злосторствали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

злосторствали е производна форма на злосторствам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. злосторствали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

злосторствали е производна форма на злосторствам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).