злосторствала съм

Речник на българския език

1. злосторствала съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

злосторствала съм е производна форма на злосторствам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. злосторствала съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

злосторствала съм е производна форма на злосторствам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

3. злосторствала съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

злосторствала съм е производна форма на злосторствам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).