злосторствала

Речник на българския език

1. злосторствала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

злосторствала е производна форма на злосторствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. злосторствала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

злосторствала е производна форма на злосторствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. злосторствала — мин. деят. св. прич. ж. р.

злосторствала е производна форма на злосторствам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. злосторствала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

злосторствала е производна форма на злосторствам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).