злосторничило

Речник на българския език

1. злосторничило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

злосторничило е производна форма на злосторнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. злосторничило — мин. деят. св. прич. ср. р.

злосторничило е производна форма на злосторнича (мин. деят. св. прич. ср. р.).