зложелателствало

Речник на българския език

1. зложелателствало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

зложелателствало е производна форма на зложелателствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. зложелателствало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

зложелателствало е производна форма на зложелателствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. зложелателствало — мин. деят. св. прич. ср. р.

зложелателствало е производна форма на зложелателствам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. зложелателствало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

зложелателствало е производна форма на зложелателствам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).