зложелателствала

Речник на българския език

1. зложелателствала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

зложелателствала е производна форма на зложелателствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. зложелателствала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

зложелателствала е производна форма на зложелателствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. зложелателствала — мин. деят. св. прич. ж. р.

зложелателствала е производна форма на зложелателствам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. зложелателствала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

зложелателствала е производна форма на зложелателствам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).