зложелателствал

Речник на българския език

1. зложелателствал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зложелателствал е производна форма на зложелателствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. зложелателствал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зложелателствал е производна форма на зложелателствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. зложелателствал — мин. деят. св. прич. м. р.

зложелателствал е производна форма на зложелателствам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. зложелателствал — мин. деят. несв. прич. м. р.

зложелателствал е производна форма на зложелателствам (мин. деят. несв. прич. м. р.).