злодействал

Речник на българския език

1. злодействал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

злодействал е производна форма на злодействам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. злодействал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

злодействал е производна форма на злодействам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. злодействал — мин. деят. св. прич. м. р.

злодействал е производна форма на злодействам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. злодействал — мин. деят. несв. прич. м. р.

злодействал е производна форма на злодействам (мин. деят. несв. прич. м. р.).