златяло

Речник на българския език

1. златяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

златяло е производна форма на златя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. златяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

златяло е производна форма на златя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).