зинете

Речник на българския език

1. зинете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

зинете е производна форма на зина (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. зинете — повелително наклонение, мн. ч.

зинете е производна форма на зина (повелително наклонение, мн. ч.).