зинели

Речник на българския език

1. зинели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

зинели е производна форма на зина (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. зинели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

зинели е производна форма на зина (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).