зимувал

Речник на българския език

1. зимувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зимувал е производна форма на зимувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. зимувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зимувал е производна форма на зимувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. зимувал — мин. деят. св. прич. м. р.

зимувал е производна форма на зимувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. зимувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

зимувал е производна форма на зимувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).