зеел

Речник на българския език

1. зеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зеел е производна форма на зея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. зеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

зеел е производна форма на зея (мин. деят. несв. прич. м. р.).