звънил е

Речник на българския език

1. звънил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

звънил е е производна форма на звъня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. звънил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

звънил е е производна форма на звъня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).