звънило е

Речник на българския език

1. звънило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

звънило е е производна форма на звъня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. звънило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

звънило е е производна форма на звъня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).