звънило

Речник на българския език

1. звънило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

звънило е производна форма на звъня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. звънило — мин. деят. св. прич. ср. р.

звънило е производна форма на звъня (мин. деят. св. прич. ср. р.).