звънили

Речник на българския език

1. звънили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

звънили е производна форма на звъня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. звънили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

звънили е производна форма на звъня (мин. деят. св. прич. мн. ч.).