звънила си

Речник на българския език

1. звънила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

звънила си е производна форма на звъня (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. звънила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

звънила си е производна форма на звъня (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).