звънила

Речник на българския език

1. звънила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

звънила е производна форма на звъня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. звънила — мин. деят. св. прич. ж. р.

звънила е производна форма на звъня (мин. деят. св. прич. ж. р.).