звънил
1.
звънил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
звънил
е производна форма
на звъня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
звънил —
мин. деят. св. прич. м. р.
звънил
е производна форма
на звъня (мин. деят. св. прич. м. р.).