зверил си

Речник на българския език

1. зверил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

зверил си е производна форма на зверя се (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. зверил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

зверил си е производна форма на зверя се (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).