зашумяло

Речник на българския език

1. зашумяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

зашумяло е производна форма на зашумям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. зашумяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

зашумяло е производна форма на зашумям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. зашумяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

зашумяло е производна форма на зашумям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. зашумяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

зашумяло е производна форма на зашумям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

5. зашумяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

зашумяло е производна форма на зашумя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. зашумяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

зашумяло е производна форма на зашумя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

7. зашумяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

зашумяло е производна форма на зашумя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

8. зашумяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

зашумяло е производна форма на зашумя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).