зашумяла

Речник на българския език

1. зашумяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

зашумяла е производна форма на зашумям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. зашумяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

зашумяла е производна форма на зашумям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. зашумяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

зашумяла е производна форма на зашумям (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. зашумяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

зашумяла е производна форма на зашумям (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

5. зашумяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

зашумяла е производна форма на зашумя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

6. зашумяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

зашумяла е производна форма на зашумя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

7. зашумяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

зашумяла е производна форма на зашумя (мин. деят. св. прич. ж. р.).

8. зашумяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

зашумяла е производна форма на зашумя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).