зашумял

Речник на българския език

1. зашумял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зашумял е производна форма на зашумям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. зашумял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зашумял е производна форма на зашумям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. зашумял — мин. деят. св. прич. м. р.

зашумял е производна форма на зашумям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. зашумял — мин. деят. несв. прич. м. р.

зашумял е производна форма на зашумям (мин. деят. несв. прич. м. р.).

5. зашумял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зашумял е производна форма на зашумя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

6. зашумял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зашумял е производна форма на зашумя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

7. зашумял — мин. деят. св. прич. м. р.

зашумял е производна форма на зашумя (мин. деят. св. прич. м. р.).

8. зашумял — мин. деят. несв. прич. м. р.

зашумял е производна форма на зашумя (мин. деят. несв. прич. м. р.).