зашлевяло

Речник на българския език

1. зашлевяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

зашлевяло е производна форма на зашлевям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. зашлевяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

зашлевяло е производна форма на зашлевям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. зашлевяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

зашлевяло е производна форма на зашлевям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. зашлевяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

зашлевяло е производна форма на зашлевям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

5. зашлевяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

зашлевяло е производна форма на зашлевя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. зашлевяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

зашлевяло е производна форма на зашлевя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).