зашлевял

Речник на българския език

1. зашлевял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зашлевял е производна форма на зашлевям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. зашлевял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зашлевял е производна форма на зашлевям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. зашлевял — мин. деят. св. прич. м. р.

зашлевял е производна форма на зашлевям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. зашлевял — мин. деят. несв. прич. м. р.

зашлевял е производна форма на зашлевям (мин. деят. несв. прич. м. р.).

5. зашлевял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зашлевял е производна форма на зашлевя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

6. зашлевял — мин. деят. несв. прич. м. р.

зашлевял е производна форма на зашлевя (мин. деят. несв. прич. м. р.).