зашеметяла

Речник на българския език

1. зашеметяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

зашеметяла е производна форма на зашеметя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. зашеметяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

зашеметяла е производна форма на зашеметя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).