зашемети

Речник на българския език

1. зашемети — сег. вр., 3 л., ед. ч.

зашемети е производна форма на зашеметя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. зашемети — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

зашемети е производна форма на зашеметя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. зашемети — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

зашемети е производна форма на зашеметя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. зашемети — повелително наклонение, ед. ч.

зашемети е производна форма на зашеметя (повелително наклонение, ед. ч.).