зачопляло

Речник на българския език

1. зачопляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

зачопляло е производна форма на зачоплям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. зачопляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

зачопляло е производна форма на зачоплям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. зачопляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

зачопляло е производна форма на зачоплям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. зачопляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

зачопляло е производна форма на зачоплям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).