зачоплял

Речник на българския език

1. зачоплял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зачоплял е производна форма на зачоплям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. зачоплял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зачоплял е производна форма на зачоплям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. зачоплял — мин. деят. св. прич. м. р.

зачоплял е производна форма на зачоплям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. зачоплял — мин. деят. несв. прич. м. р.

зачоплял е производна форма на зачоплям (мин. деят. несв. прич. м. р.).