зачетете

Речник на българския език

1. зачетете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

зачетете е производна форма на зачета (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. зачетете — повелително наклонение, мн. ч.

зачетете е производна форма на зачета (повелително наклонение, мн. ч.).