зачестял

Речник на българския език

1. зачестял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зачестял е производна форма на зачестя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. зачестял — мин. деят. несв. прич. м. р.

зачестял е производна форма на зачестя (мин. деят. несв. прич. м. р.).