зачестявал си

Речник на българския език

1. зачестявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

зачестявал си е производна форма на зачестявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. зачестявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

зачестявал си е производна форма на зачестявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. зачестявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

зачестявал си е производна форма на зачестявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).