зачестявало

Речник на българския език

1. зачестявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

зачестявало е производна форма на зачестявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. зачестявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

зачестявало е производна форма на зачестявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. зачестявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

зачестявало е производна форма на зачестявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. зачестявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

зачестявало е производна форма на зачестявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).