зачестявал

Речник на българския език

1. зачестявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зачестявал е производна форма на зачестявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. зачестявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зачестявал е производна форма на зачестявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. зачестявал — мин. деят. св. прич. м. р.

зачестявал е производна форма на зачестявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. зачестявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

зачестявал е производна форма на зачестявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).