зациврил

Речник на българския език

1. зациврил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зациврил е производна форма на зацивря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. зациврил — мин. деят. св. прич. м. р.

зациврил е производна форма на зацивря (мин. деят. св. прич. м. р.).