зацвърчало

Речник на българския език

1. зацвърчало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

зацвърчало е производна форма на зацвърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. зацвърчало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

зацвърчало е производна форма на зацвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. зацвърчало — мин. деят. св. прич. ср. р.

зацвърчало е производна форма на зацвърча (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. зацвърчало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

зацвърчало е производна форма на зацвърча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).