зацвърчал

Речник на българския език

1. зацвърчал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зацвърчал е производна форма на зацвърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. зацвърчал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зацвърчал е производна форма на зацвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. зацвърчал — мин. деят. св. прич. м. р.

зацвърчал е производна форма на зацвърча (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. зацвърчал — мин. деят. несв. прич. м. р.

зацвърчал е производна форма на зацвърча (мин. деят. несв. прич. м. р.).