захубавяло

Речник на българския език

1. захубавяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

захубавяло е производна форма на захубавея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. захубавяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

захубавяло е производна форма на захубавея (мин. деят. св. прич. ср. р.).