захлупило

Речник на българския език

1. захлупило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

захлупило е производна форма на захлупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. захлупило — мин. деят. св. прич. ср. р.

захлупило е производна форма на захлупя (мин. деят. св. прич. ср. р.).