захлупила

Речник на българския език

1. захлупила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

захлупила е производна форма на захлупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. захлупила — мин. деят. св. прич. ж. р.

захлупила е производна форма на захлупя (мин. деят. св. прич. ж. р.).