захлупело

Речник на българския език

1. захлупело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

захлупело е производна форма на захлупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. захлупело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

захлупело е производна форма на захлупя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).